Арматура за бетонни конструкции е основата на армированият бетон, композитен материал, в който тегловата сила на оцелта допълва сжимателната сила на бетона. Тези арматури се произвеждат от въглеродна или сплавена оцел с гранични напрежения 235–600 МПа, като разполагат с деформации (ребра, шипове), които създават механичен хванал с бетона, регулиран по стандартите като ISO 6935 2 (минимална височина на ребрата 0,5 мм, разстояние 15–20 мм). Ключови фактори включват: 1) сила на хванал: изчислява се чрез емпирични формули (например, τ = 0,2√f’c за нормалновесен бетон); 2) защита от корозия: толщина на бетонното покритие (20–50 мм) и покрития (епоксидно, галванизирано) за среди с хлориди; 3) правила за детайлиране: дължини на свивки (40–60d спрямо клас и сила на бетона). Общи приложения варират от жилищни плочки (8–16 мм арматури) до индустриални подове (20–32 мм арматури), с проектиращи норми, които указват минимални рации на армиране (например, 0,18% за плочки по ACI 318). Контролът на качеството гарантира съответствие с пластичността (издържливост ≥16%), свариваемост (въглероден еквивалент ≤0,5%) и размерна точност (толеранса ±0,4 мм за диаметър на 20 мм арматури). Дистрибуторите предлагат техническа поддръжка за програми за арматурно детайлиране (AutoCAD Rebar, Tekla Structures), помагайки на инженерите да оптимизират армираните схеми, за да отговарят на изискванията за служебност (широчина на треските ≤0,3 мм) и крайни гранични състояния, гарантирайки продължителността и безопасността на бетонните конструкции по целия свят.