Сталбът с висока твърдост е проектиран за изискващи приложения, които изискват превъзходна носеща способност, като високоризнични сгради, мостове и ядрени установки. Тези арматури имат предел на тек ≥500 МПа, постигнат чрез микросплавяне (ванадий, ниобий, титан) или термомеханично обработване, което води до микроструктури с мелки зърна, комбиниращи твърдост (500–600 МПа) с пластичност (Agt ≥7,5% за сейсмическа съобразителност). Общи класификации включват HRB 500 (Китай), ASTM A1035 (САЩ, 550 МПа предел на тек) и BS 8666 Grade 600B (Европа, 600 МПа), с улучени рибовидни конфигурации (например, триизмерни рибове в GB/T 1499.2), които повишават свързващата сила с 25% спрямо традиционните арматури. Ключовите предимства включват намалено използване на материал (20–30% по-малко стомана отколкото при арматури Grade 400) и подобрена огнестойкост, запазваща 80% от силата при 300°C в продължение на 2 часа. Качеството се контролира чрез строги тестове: ултразвуково тестирание за вътрешни дефекти, уморително тестирание (2 милиона цикъла при 60% от предела на тек) и тест за корозия (ASTM G59) за покрити продукти. Приложението охваща мегапроекти като небоскреби (арматурен подкреп за ядрените стени), дългопролежащи мостове (покритията на панди) и индустриални плани (основи за оборудване), със съответствие на строги стандарти като AISC 341 (сейсмически стоманени конструкции) и EN 1992 1 1 (Eurocode 2). Производителите често предлагат поддръжка чрез анализ с крайни елементи, за да оптимизират разположението на арматурите, намалявайки строителните разходи, докато гарантират безопасност при екстремни натоварвания.